Казино Риц Пловдив

ул. "Васил Левски" №11
Телефон: +359 888 508 583
Navigation

История на хазарта

Археологически находки откриват предмети, за чието предназначение се предполага, че представлят древна форма на зарове на възраст 40 хил. години. Изработвани са от глезенната част на кост на овца или куче, наречени „астрагали“. В Египет са открили предмети на хазартни игри, датиращи от 3500 г.пр.н.е. Рисунки показват как египтяните хвърляли „ашик“ - скочна кост от агнешки или кози крак. Около 2300 г.пр.н.е. китайците играли игра на късмета с керемиди. В Древна Индия по хазарт се увличали всички касти. В староиндийските предания светът се представя като игра на зарове между Шива и неговата съпруга.

Най-старата, позната и днес, хазартна игра е хвърлянето на зарове. Според Софокъл те са измислени от гърка Паламедес по време на обсадата на Троя. Херодот разказва, че зарове са използвани и от жреци и магьосници с цел гадаене. В древността гърците са ги смятали за символ на естетиката като за тази цел са изработвали зарове от бронз, оникс, алабастър, говежди рог, мрамор или слонова кост.

В Древен Рим Клавдий нагодил структурата на своята колесница така, че да има място, където да хвърля зарове. Калигула дори си позволил да конфискува имуществото на рицарите си, за да покрие дълговете си. Според Библията римските войници разиграли одеждите на Христос след разпването му на кръста.

Индианците в Америка вярвали, че игрите на късмета са измислени от боговете. Те смятали, че страните на плоски камъни, боядисани в бял или черен цвят, могат да предсказват плодовитостта на реколтите и бъдещето на сериозно болните членове на племето.

Залозите освен пари, имущество, роби имали и доста екзотичен и странен характер. Италианските гондолиери залагали години от живота си, индианците плащали дълговете си като отрязвали пръстите си или жертвали живота си в името на боговете, а в Китай си залагали дори ушите.

Заровете били изместени от друга игра - ролетката. Тя е позната още от френския двор или играта „роли-поли“ в Англия, но завладява света по-късно. Първоначално казината в Европа се използвали като зали за музика и танци. Буржоазията обаче се нуждаела от места за развлечения. За да харчат парите си новобогаташите монтирали лъскави машини за хазарт в залите, в които се забавлявали. Прочутото казино в Монте Карло е основано през 1861 г.

В САЩ Джордж Вашингтон закупил първия билет за федералната лотария, която стартирала през 1793 г. Целта и била да спонсорира финансово развитието на новата държава. През 1830 г. в САЩ имало вече над 420 вида лотарии. За да се спасят от Голямата депресия, през 1931 г. жителите на Невада извоюват получаването на разрешение за легална хазартна дейност в Лас Вегас.

1. История на рулетката

Американска Рулетка
Рулетка е хазартна игра, чието име произлиза от френската дума roulette със значение "малко колело". Играчите могат да избират да залагат на числа, поредица от числа, цветове червено или черно или четно и нечетно.   / снимка / 
 
Известни печалби от рулетка
Джоузеф Джагърс (Joseph Jaggers) (1873) – английски инженер, който започва с малки залози на рулетка в Монте Карло и печели между 150 000 и 300 000 франка през първия ден. След три дни общата му печалба е 1,5 милиона франка. Системата му кара крупиетата да започнат да въртят колелото в обратната посока.
Чарлс Уелс (Charles Wells) (1891) – по време на тридневна печеливша серия в Casino de Monte Carlo печели 1 милион франка и временно затваря няколко маси за рулетка, като изчиства „банката” им. Моментално става международна знаменитост и е прославен завинаги в песента „The Man That Broke the Bank at Monte Carlo” (Човекът, който разби банката в Монте Карло). Връща се за втора печеливша серия на рулетка. През януари 1892 се завръща за трети път на 88-метрова яхта и губи страшно много пари, включително някои от сумите, получени от хората, които са вярвали, че инвестират в уред за по-ефективно горене на въглища. По-късно е вкаран в затвора за осем години във Великобритания заради измамата.
Гонсало Гарсия-Пелайо (Gonzalo Garcia-Pelayo) (1989) – испанският математик изучава колелата за рулетка в Casino Gran Madrid, като търси техните недостатъци и измисля съответната система. След като му забраняват достъп до казината, той повдига обвинения и печели. Висшият съд на Испания определя неговите методи като „правилни” и „открити”.
Крис Бойд (Chris Boyd) (1994) – английски компютърен програмист продава къщата си за £147 000 и отива да играе в Binion's Horseshoe в Лас Вегас. Залага всичко на червено, удвоява парите си и се връща обратно при своята приятелка в Хай Уикъм, без тя да подозира нищо.
Ашли Ревъл (Ashley Revell) (2004) – в опит да повтори успеха на Бойд, англичанинът продава къщата си, лети до The Plaza в Лас Вегас и залага £76 500 на червено. Колелото спира на седем червено – същото число, което уцелва Бойд, и той удвоява парите си. След това се връща в Кент, за да продължи живота си.

Сделка с дявола
Най-успешното казино на 19 век е Casino de Monte Carlo на Франсоа Бланк. Той донася в Монте Карло изобретението си, което развива заедно със своя брат в Бад Хомбург, което предлага рулетка само с една нула. Бланк е бил известен като „Магьосника на Монте Карло” и легендата разказва, че направил сделка с дявола, за да спечели успеха на казиното си чрез рулетка. „Доказателствата” за този мит са, че ако се съберат всички числа на рулетката, се получава 666.

2. История на Блекджека

Залаганията при игрите на карти се предполага, че е започнало някъде около 1440 година в Германия, след като Йохан Гутенберг напечатва първата колода. Въпреки, че е доста неясно, Блекджекът се смята, че произхожда от много от първите игри с карти, създадени по това време.

Въпреки, че все още се дискутира по въпроса, играта Блекджек най-вероятно е произлезла от френските казина около 1700 година, където се е наричала „vingt-et-un” („Двадесет и едно”). Произходът на тази игра в САЩ може да бъде проследен след 1800 г. Името Блекджек е дадено на играта, защото ако играчът имал Вале Пика и Асо Пика за първи две карти, играчът е бил възнаграждаван допълнително.

Хазарта и казината стават нелегални в западните щати между 1850 и 1910 година. През този период Невада прави оперирането на хазартна игра престъпление, но в началото на 40-те чрез релегализация, Невада разрешава хазартните и казино игри. В момента Блекджек е една от основните игри, предлагана на играчите.

Първите документирани опити да се приложи математиката към играта на Блекджек са от 1953 година и кулуминират през 1956 с публикуването на книга – Роджър Балдуин публикува в журнала на Американската статистическа асоциация статия, озаглавена „Оптималната стратегия за Блекджек”. Тези пионери използвали калкулатори, вероятности и статистика за да намалят до минимум предимствотон на дилъра. Въпреки, че заглавието на документа е „оптимална стратегия”, тя всъщност не е била перфектната стратегия, тъй като те са имали нужда от компютъра, за да рафинират системата си.

Професор Едуард Торп продължава започнатото от Балдуин и компания. През 1962 Торп прецизира тяхната основна стратегия и създава първите техники за броене на карти. Той публикува резултатите си в „Да победим дилъра”, книга, която става толкова популярна, че за една седмица през 1963 година тя е била в листа на бестселърите на Ню Йорк Таймс. Книгата също така изплашва казината до смърт.

Казината са дотолкова засегнати от „Да победим дилъра”, че започват да променят правилата на играта, за да направят печалбите по-трудни. Това не продължава дълго, тъй като хората протестират, отказвайки да играят на новия псевдо-Блекджек. Неблагоприятните правила всъщност генерират загуби за казината. Разбира се, да не правят пари е грях за казината, така че те бързо връщат оригиналните правила. Тъй като методът на Торп „Тен-Каунт” не е лесен за овладяване, а и много хора не го разбират, казината правят удар с новозавоюваната популярност на играта, благодарение на книгата на Торп и вниманието на медиите. Блекджек е игра на маса номер 1 през 60-те, 70-те и 80-те.

Служителят на IBM, Джулиан Браун, е друг човек, допринесъл много за историята на Блекджек. Хиляди редове компютърен код, написани от него, и часове Блекджек симулации на мейнфрейм машините на IBM са основата на „Основната стратегия” и няколко системи за броене на карти. Неговите заключения са използвани във второто издание на „Да победим дилъра” и по-късно в книгата на Лауренс Ривърс „Да играем Блекджек като бизнес” (1977).

Кен Ъстън използвал 5 компютъра, които били вградени в обувките на членове от неговия екип през 1977. Те спечелили над 100 000 долара за много кратко време, но един от компютрите бива конфискуван и изпратен на ФБР. Агентите решават, че компютърът използва публична информация за игра на Блекджек и не е устройство за измама. Може би сте гледали тази история във филма, направен за неговия пробив в блекджека, описан в книгата му „Големият играч”. Кен също така води правната битка, за да предотврати забраната на „броячите на карти” в казината в Атлантик Сити.
 
 
3. Прочути личности и хазартът през вековете

Играчи в казиното: Ранни години
Императорите на Римската империя – Гай Юлий Цезар (100-44 пр.н.е.) участва в публични залагания по време на фестивала Сатурналия и произнася прочутата фраза alea iacta est (зарът е хвърлен) при пресичането на река Рубикон. Август (63 пр.н.е - 14 н.е.) обичал да играе alea (ранен вариант на таблата) и често провеждал томболи с подаръци за гостите на своите банкети. Клавдий (10 пр.н.е. - 54 н.е.) поръчва специална маса за хвърляне на зарове, за да може да играе, докато колесницата му се движи по неравните пътища. Той бил толкова запален играч, че често увлечен от играта забравял, че вече бил екзекутирал определени играчи и ги призовавал да играят отново с него. Калигула (12 - 41 н.е.) често залагал на състезания с колесници и игра на зарове, превърнал двореца си в игрален дом, за да попълни имперската хазна, дори играл зарове на погребението на сестра си. Нерон (37 - 68 н.е.) обожавал всички спортове и игри, както и да залага на тях, популяризирал непрекъснато хазарта сред патрициите и често залагал огромни суми на зарове.

Играчи в казиното: 15 - 18 век

Лоренцо ди Медичи (1449 - 1492) е известна ренесансова личност – държавник и политик от Флоренция, известен меценат и покровител на изкуствата, и спонсор на известни художници. Той бил страшно запален по игрите на карти и се прочул като много изкусен картоиграч, дори измислил някои игри на карти. Той често споменава игрите от казиното ла басета и ил фрусо в стиховете си. Става известен като опитен играч на карти.

Играчи в казиното: 18 - 19 век

Уилям Пен (1644-1718) е квакер и основател на колонията и провинция Пенсилвания в Северна Америка, която по-късно се трансформира в щата Пенсилвания. Една от хипотезите е, че правата върху територията са получени, за да се удовлетвори неплатен дълг от хазарт за £16 000, който се е дължал на Сър Уилям Пен – бащата на Пен.
Волтер (1694-1778) – известен френски писател и философ от ерата на Просвещението също бил запален комарджия. Когато френското правителство учредява лотария, в която могат да участват само закупилите определени ценни книжа, той измислил схема, с която да се възползва от правилата за участие чрез закупуването на ценни книжа, които позволяват максимален брой участия. Той и неговите инвеститори спечелили голям дял от наградите в лотарията през този период. Правителството се опитало да не изплати печалбите, но Волтер спечелил и делото в съда. Той често играел на фаро (игра на карти) и бириби (игра, подобна на рулетката, в която числата се теглят от торба).
Джакомо Казанова (1725-1798), прочутият венециански авантюрист, любовник и писател на мемоари, редовно играел хазарт и предпочитал фаро. Веднъж изгубил цели 5 000 златни монети за два дни във Венеция. Казанова бил и известен завоевател на женски сърца и често прелъстявал заможни дами, които покривали дълговете му от хазарт. Той често пише за хазартните игри в мемоарите си, в които са включени и подробни описания на посещенията му в Ил Ридото – едно от крилата на двореца Сан Мойс във Венеция.
Играчи в казиното: 19 - 20 век
Президентът на САЩ Томас Джеферсън (1743-1826) играел редовно комар в периода, в който написал Декларацията за независимост на САЩ. Той също си водел дневник за спечеле  ното и загубеното на различни игри, например табла, лотарии, ези-тура и игри на карти.
Английската писателка Джейн Остин (1775-1817) често използва игрите на карти като начин да разкрие характерите на героите в романите си. В Гордост и предразсъдъци и в Разум и чувства се споменават лотарийни билети, кадрил, 21, вист и пикет.
Наполеон Бонапарт (1769-1821) ценял високо игрите, изискващи умения, мислене и стратегия – неща, които той умело използвал и на бойното поле. Той поддържал казината във Франция и спомогнал за популяризирането на играта 21. Неговият племенник Люсиен станал успешен играч на хазартни игри.
Руските романисти и поети – Александър Пушкин (1799-1837) прекарал младите си години в пиянство и игра на комар, съответно натрупал толкова дългове, че се наложило да прави втора ипотека върху крепостните селяни на съпругата си. Темата за хазарта е неразривно вплетена в сюжета на неговата творба Дама пика.
Фьодор Достоевски (1821-1881) също бил непоправим комарджия. Той написал Играчът на рулетка, за да изпълни договора си с издателството, след като похарчил аванса за него в игралните домове и тъй като трябвало да гони срокове, базирал сюжета в романа около своите собствени перипетии в казината на Висбаден и Баден-Баден.

Играчи в казиното: 20 - 21 век

Лев Толстой (1828-1910) доброволно се записал в армията, за да избяга от дългове от хазарт към издателя си, натрупани в игра на билярд. Впоследствие предава ръкописа на Казаци, за да покрие задължението.
Иван Тургенев (1818-1883) написва романа Дим, в който описва живота и казината в Баден-Баден. По ирония на съдбата на Тургенев по-късно на няколко пъти се наложило да спасява Толстой и Достоевски от неуспешни посещения в казината.
Президентски покер – Президентът на САЩ Уорън Хардинг (1865-1923) играел покер 2 пъти седмично по време на мандата си с членовете на кабинета и то в много оспорвани игри. Има слухове, че дори е загубил част от порцелановите сервизи на Белия дом в игра на карти. Президентът Франклин Д. Рузвелт (1882-1945) предпочитал стъд покер с ниски залози и често бил домакин на игри на покер по време на последните вечери на сесиите на Конгреса, като победителят се обявявал при закриване на сесиите. Президентът Хари С. Труман (1884-1972) имал репутацията на отличен играч на стъд с пет карти, провеждал покер маратони с пресата през Втората световна война, включително и докато вземал решение дали да пусне атомни бомби над Япония. Играл покер и с Уинстън Чърчил приблизително по времето на произнасянето на речта за „Желязната завеса”. Президентът Дуайт Айзенхауър (1890-1969) се научил да играе бридж и покер в Уест Пойнт. Има слухове, че е използвал печалбите от покер, за да ухажва бъдещата си съпруга Мейми. Президентът Ричард Никсън (1913-1994) се научил да играе покер, докато служил във флота на САЩ. Счита се, че е бил отличен играч и използвал печалбите, за да финансира първата си кампания за Камарата на представителите.